В предговора на Анна Каренина Толстой е написал: “Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по собствен начин.” Всички семейства се препъват в едни и същи предизвикателства на семейния живот – да се научат да живеят заедно, да се справят с трудните роднини, да тичат след децата, да се справят с юношеството и т.н. Това, което обаче е трудно да се разбере е, че дори относително малка част от системната енергия, веднъж разбрана, внася яснота в тези предизвикателства и дава възможност на семействата да преминават успешно през различните дилеми на живота. Едно от предизвикателства за семействата и родителите е темата за психоактивните вещества и/или свързаната не само с тях зависимост. През последните две десетилетия все повече се говори за тях – дава се информация за това, какви са те, как можем да се предпазим от тях, как да помагаме на близки и приятели ако разберем, че употребяват или са зависими и т.н. Съвсем логично вниманието се насочва към някой от семейсвото за който се преценява, че взима нещо. Разбира се тази преценка не е без основания, дали е на базата на прекомерна тревожност и страх, че не можем да предпазим детето си от бедите, които ще му се случат през неговия живот, или някой ни е казал, че го е видял да пуши трева. Въпреки всичко трябва да проверим обективността на нашите съмнения т.е. дали реално детето ни употребява някакви наркотици, както и дали реално/наистина и в каква степен можем да го предпазим от проблемите които го чакат през неговия живот. Тези задачи са директно отправени към родителите, респективно и към роднините и близките.
Виктор Франкъл казва за живота, че е нещо което непрекъснато ни поставя въпроси, на които ние трябва да намерим отговорите. Разбира се има много отговори на един въпрос, но в същото време един от тях е правилният, останалите са грешни, а никой не знае всички правилни отговори. Специалистите в областта на превенцията на употребата на ПАВ, както и в лечението и психосоциалната рехабилитация, на базата на изследвания са установили какво трябва да правят родителите, когато разберат, че детето им е употребило или употребява психоактивни вещества. Нека най-напред да видим какво се има предвид когато говорим за психоактивни вещества (ПАВ), както и какво се разбира под термина наркотици.
Терминът психоактивни вещества се отнася до всички химически вещества, които след като попаднат в организма по различни начини, предизвикват промени в настроението, равнището на възприятията и/или други мозъчни функции чрез директно въздействие върху определени мозъчни структури. В групата на психоактивните вещества са и тези, които са забранени за употреба, те се определят като наркотични вещества, т.е. всички вещества които са в списъка на забранените за употреба се наричат наркотици.
От изключителна важност е да правим разлика между еднократна употреба, експериментиране, употреба, вредна употреба и зависимост. Далеч не означава, че всички, които са пушили трева веднъж ще станат зависими към нея или ще станат зависими към друг наркотик. Това разбиране е от особена важност, то ще ни ориентира как да постъпим когато установим, че човекът който ни е казал, че е видял детето ни да пуши трува е бил прав. Това е и моментът, в които сякаш животът „свършва“ за нас и ни се подкосяват краката. Моментът на едно от големите лично наши родителски изпитания. Много въпроси и чувства се появяват като „Къде сбърках? Какво да правя?“, появява се чувство на вина, правят се изводи за това, че съм лош, провален родител и т.н.
Разбира се някой може да реагира и по друг начин, като например да заеме позицията – „Това са временни увлечения, ще му мине. И аз съм бил така.“. Трети начин може да бъде като родителите започнат да обвиняват себе си. Четвърти начин на реакция може да е когато родителите се обвиняват един друг. Обикновено бащата обвинява майката, че много позволява и угажда на децата т.е. глези ги. Майката обвинява съпруга си, че не разбира децата им и „вечно“ им забранява, че много грубо се държи с тях. Тези спорове между двамата родители не рядко са още от ранните години на децата им. Неусетно към проблема, употребата на ПАВ от страна на юношата, се добавят и други проблеми, които са в границите на родителската двойка. Единият родител е „позволяващ“, а другият „забраняващ“. Неяснотата на родителите по отношение на това, как да се държат към тийнейджъра може да бъде фактор, който да го подтикне да продължи да употребата поради това, че не ги чувства единни по отношение на него. Единият казва „ДА“, другият „НЕ“. Това е една от често посочваните причини от страна на родителите за тяхната роля при употребата на ПАВ от страна на тяхното дете.
Зависимост – Съзависимост
Психоактивните вещества, като алкохол, цигари, предписани медикаменти, наркотични вещества и др. при системна употреба могат да доведат до зависимост. Зависимост може да се развие и към хазарт, интернет и др.
В опитите си родителите да накарат да спре употребата на някакво вещество или да прекрати залаганията от страна на зависимия, опитват различни начини. Обикновено започват с разговор или скандал. Стремят се да замаскират проблема пред близки, роднини, приятели и колеги, поради чувство за вина и срам. Покриват дълговете му, търсят му нова работа. Често влизат в непрекъснати договаряния, поставяне на условия спрямо употребяващия, които почти при всеки разговор се променят. Постепенно се изгражда един порочен кръг, в който всички в семейството участват по различен начин.
Като цяло в ежедневното мислене, тревоги и напрежение от страна на родителите, те все повече се стремят да поемат отговорността на зависимия член “дете“ за самия него т.е. това което той трябва да прави в израз на грижа и отговорност за себе си, започват да го правят родителите/близките. В израз на „любов“ и грижа родителите постепенно изоставят все повече себе си, взаимоотношенията по между си и приятелите. Ежедневието им в значителна степен се изпълва с мисли и тревога за проблема. Зависимият мисли как да си набави веществото, родителите мислят дали си е набавил веществото и се е надрусал. Семейството и родителското поведение, емоционалният им живот и взаимоотношенията с другите започват да се определят от зависимостта. Това състояние се определя като съзависимост.
В книгата си „Никога вече съзависим“ авторката Мелъди Бийти дава разяснения и различни определения на термина съзависимост. Според нея първоначално терминът съзависимост се използва за описание на хора, чиито живот е силно повлиян от взаимоотношенията им с човек зависим от ПАВ. Според изследванията при повечето от хората, близки на зависими от ПАВ, се развива физическо, умствено, емоционално и душевно състояние подобно на зависимостта.
Робърт Съби определя съзависимостта като “Състояние на емоциите, психиката и поведението, което се развива в резултат на продължително подлагане и прилагане на някакъв набор от рестриктивни правила и норми. Това са такива правила и норми, които не позволяват откритото изразяване на чувства и директно обсъждане на лични и междуличностни проблеми.”
Според Ърни Ларсън съзависимостта се изразява в “Онези себенавреждащи, заучени поведенчески модели или недостатъци на характера, които водят до намалена способност за създаване и участие в любящи, интимни взаимоотношения.”
Според Мелъди Бийти съзависим е “…онзи, който е позволил да бъде повлиян от поведението на друг човек и е обсебен от идеята да контролира поведението на този човек.”
Като цяло можем да обобщим, че съзависимостта се характеризира с насочване на вниманието и енергията на семейството и неговите членове към зависимия с цел да контролират неговото поведение, т.е. стремят се да го предпазят от бедата, която го е сполетяла.
В цялата борба за спасяване на близкия непрекъснато се преплита и въпросът за отговорността. Кой каква отговорност носи в семейството? Обикновено този въпрос е неясен или съвсем ясен за повечето от членовете на семейството. Често отговорите които получавам, когато питам родителите „Кой чисти стаята на вашия син ( които е на 26 г. възраст)?“. Майката казва „Аз“ бащата потвърждава. Когато продължим да се интересуваме кой какви отговорности има в домакинството, установяваме, че един член (обикновено майката) на семейството поема доста от отговорностите на другите членове. Всички знаят отговорността на другия, но не са наясно със своята отговорност. Състоянието на съзависимост най-ясно се вижда при този, който изглежда най-силния, най-отговорния, този който най-силно се влияе от настроението, поведението, любовта на близките. Изглежда, че другите разчитат на съзависимия, но всъщност е обратното, той разчита на тях, изглеждат силни но се чувстват безпомощни. Смятат, че контролират всичко и всички, но всъщност те са под контрол.
Търсене на помощ
Часта от родителите, които са разбрали, че тяхното дете употребява и/или залага, намират начин да му помогнат да осмисли поведението си и да го подкрепят да направи избор как да продължи живота си. Дали да поеме своите отговорности и организиране на живота си по конструктивен начин или да продължи и задълбочи проблемите свързани с употреба на ПАВ или други деструктивни поведения. Искайки промяна от страна на детето, родителите си дават сметка, че и те трябва да променят нещо в себе си, във взаимоотношенията както по между си, така и към децата.
Семейството можем да го погледнем и като система от взаимозависими отношения. Системният подход определя отношенията в семейството като динамични и промяната в един член предизвиква ответни реакции в останалите членове към промяна или връщане към предишната хомеостаза. Изследователите посочват, че поведението на родителите и близките е от решаващо значение не само за прогнозата за развиване на зависимост, но особено за успешното лечение. (Stanton,M.D, Todd,T et all, 1982)
Търсейки помощ при семеен консултант или терапевт, родителите могат да бъдат подкрепени в опитите си да накарат зависимия да се лекува, както и да намерят отговори на редица въпроси, които имат. Част от най-често задаваните са:
- Къде е нашата грешка като родители и дали можем да помогнем?
- Как да го накарам да спре да взима наркотици или да спре да залага?
- Къде да отиде да се лекува?
- Как да го подкрепяме в процеса на справяне със зависимостта?
- Защо трябва и ние да се променяме?
- Как да общуваме с него така, че да успее да се справи?
- Как да се разберем помежду си и да сме на една позиция с баща му или майка му?
Търсенето на помощ при проблеми, свързани с употреба или зависимост към ПАВ, хазарт, интернет и др. от страна на родителите и близките не е лесна стъпка. Това е част от процеса на промяна, който е започнал още от момента когато са разбрали за проблема. Споделяйки свойте трудности, преживявания, грижа и любов към зависимия, родителите заявяват и своята готовност да направят всичко необходимо да съдействат и помагат при решаването на проблемите.
Едно от важните неща, които бизките могат да получат от специалист е оценката му дали става въпрос за експериментиране, употреба, вредна употреба или зависимост. Според това каква е оценката ще получат насоки как да продължат подкрепата в справянето с проблема. Може да се започне работа със семейството, родителите и експериментиращия с ПАВ член на семейството – това го преценява семейният терапевт.
Когато става въпрос за зависимост е необходимо зависимият член да постъпи в специализирана програма за лечение и психо-социална рехабилитация за зависими. Целта на програмите за зависими, най-общо казано е да помогнат на зависимия да се научи да живее без ПАВ, хазарт и др. През времето когато той е в програма, от изключителна важност е родителите и близките също да работят със специалист, който да им помогне да подкрепят сина си или дъщеря си в процеса на възстановяване, да започнат да се грижат за себе си, да приемат и утвърждават „новия“ член на семейството. Не на последно място ще имат възможност и да обърнат внимание на трудности и проблеми в родителската двойка и разширеното семейство, които са били пренебрегвани и отлагани поради проблемите с ПАВ или други причини.
Проблемите пред които се изправяме не само в индивидуален но и в семеен план , често ни карат да имаме усещането, че те са нашият живот. Но всъщност те са само част от живота ни, те са част от въпросите които ни задава живота,а другата част са положителните неща. Една майка след едногодишно участие в група за родители сподели: „Чак сега си давам сметка, че докато се борехме със сина ми да спре наркотиците, в живота ми са се случвали и много хубави неща, като сватбата на другото ми дете, раждането на внучката ми и т.н. “.
Автор: Красимир Иванов
Ползвана литература:
Бийти М. „Никога вече съзависим – как да престанем да контролираме другите и да започнем да се грижим за себе си“, 2009
Франкъл В. „Воля за смисъл“, 2011